Такова е положението при глаголите от второ спрежение в деятелен залог, сегашно време (изявително наклонение).
Както в 1 л. ед. ч. има две форми - μετράω/μετρώ, κρατάω/κρατώ, така и в 3 л. ед. ч. също има две напълно взаимозаменяеми такива - μετράει/μετρά, κρατάει/κρατά.
Просто едната е по-кратка.
Можеш да кажеш "Αυτός κρατάει τα κλειδιά", като по същия начин можеш да кажеш и "Αυτός κρατά τα κλειδιά". Няма разлика.
Въпросът е да се внимава с ударенията, защото често те (освен самият контекст, разбира се) указват граматическите категории. В противен случай можеш да объркаш повелителното наклонение, както се и случи.
"Κράτα με σφιχτά", обаче "αυτό που με κρατά".
Знам, звучи малко объркано, но се свиква.
П.П. Между другото и в българския има такива леко объркващи глаголни форми. Например глаголът "идвам" в 3 л., ед. ч., сег. вр., изяв. накл. е "той идва"; но в мин. св. вр. (аорист) пак е "той идва", само че тук ударението следва да пада върху "а", което маркира глаголното време.
P.P.S. It was just a grammatical explanation, guys. Sorry. 