Здравейте
Казвам се Адриан и съм от Полша.Уча се български език кратко затова не говоря/пиша добре, но разбирам много Имам няколко въпроса.

1) Каква е разлика между "зная" и "знам". Аз чух тези два варианти. И също със "с мене" и "с мен". Има ли каква разлика ?

2) Несвършен вид, свършен вид и несвършен от свършен вид Това е много труден (?) трудне (?)
Пример: зная (несв.) -> позная (св.) -> познавам (несв. от св.)
Глаголи от свършен вид се използват когато действието е еднократно, а когато е многократно - несвършен, но кога се използват глаголи както "познавам", "измивам", "изчиствам" ?

3) "Видя ли ?" значи "can I see, am I able to see" или "can it be seen, is it seen" ? or maybe both ?

4) Членуване ме мразя Никога не зная когато трябва да използвам членуване. Теоретично, ги се използват когато говориме за нештата които беше споменаване ... и това е както в английски "the" и така нататък но в полски език нямаме членуване и затова това не е лесно за мене

5) Ах, и още нещо, учих се че се използва "със", "във" преди думите които се започват със "с", "з", "в", "ф" но аз видих "във нощ", "със мене" ... това правилно ли е ?

I would be grateful for replay, in english or bulgarian or maybe polish
Adrian

and feel free to correct my mistakes

What's this and What's that have similar meaning in English but I think that "What's that" is closer to Bulgarian"Kakvo e onova?"-for more distant objects.But "Kakvo e tova" can be translated to "What's that" too.

Originally Posted by crazytofik

Здравейте
Казвам се Адриан и съм от Полша.Уча се български език кратко затова не говоря/пиша добре, но разбирам много Имам няколко въпроса.

1) Каква е разлика между "зная" и "знам". Аз чух тези два варианти. И също със "с мене" и "с мен". Има ли каква разлика ?

2) Несвършен вид, свършен вид и несвършен от свършен вид Това е много труден (?) трудне (?)
Пример: зная (несв.) -> позная (св.) -> познавам (несв. от св.)
Глаголи от свършен вид се използват когато действието е еднократно, а когато е многократно - несвършен, но кога се използват глаголи както "познавам", "измивам", "изчиствам" ?

3) "Видя ли ?" значи "can I see, am I able to see" или "can it be seen, is it seen" ? or maybe both ?

4) Членуване ме мразя Никога не зная когато трябва да използвам членуване. Теоретично, ги се използват когато говориме за нештата които беше споменаване ... и това е както в английски "the" и така нататък но в полски език нямаме членуване и затова това не е лесно за мене

5) Ах, и още нещо, учих се че се използва "със", "във" преди думите които се започват със "с", "з", "в", "ф" но аз видих "във нощ", "със мене" ... това правилно ли е ?

I would be grateful for replay, in english or bulgarian or maybe polish
Adrian

and feel free to correct my mistakes

Здравей!
Няма разлика между "зная" и "знам".И двете са верни Същото за "мен" и мене"."Мене" е по-разговорно.

За второто- (казва се "това е много трудно ) Познавам като значение е различно от "зная'.Познавам може да се преведе като английското"guess".Може и като английското know,но само ако искаш да кажеш за някой човек-"Do you know my mother? -Познаваш ли моята майка?"


"Видя ли"(ударението пада на я) означава "did you see"
Can I see на български е "Мога ли да видя?"-но тук ударението пада на "и".

Членуването е горе-долу като английското"the".

"със мене" и "във нощ"-това може да се срещне в песен/стихотворение,но по принцип НЕ Е правилно.Правилно е "в нощта" ,"с мен"

много благодаря

видя с ударението над "я" е минало свършено време от глагола "видя" (с ударението над "и") за 2 и 3 лицето нали ?

Аз видих
Ти видя
Той/Тя/То видя
Ние видяхме
Вие видяхте
Те видиха

така ?

Originally Posted by crazytofik

Здравейте
Казвам се Адриан и съм от Полша.Уча се български език кратко затова не говоря/пиша добре, но разбирам много Имам няколко въпроса.

1) Каква е разлика между "зная" и "знам". Аз чух тези два варианти. И също със "с мене" и "с мен". Има ли каква разлика ?

Здравей, Адриан. (Всъщност на български правилно би било "АдрианЕ", защото е обръщение, а това, както знаем, е звателна или вокативна форма (т.е. форма за звателен падеж). Също като в полския: Krzysztof - Krzysztofie).
Сложни въпроси задаваш, приятелю.

Спокойно можеш да използваш и двете, няма да е грешно, макар че разликата пак идва от падежните форми на личното местоимение от 1 лице, единствено число "аз". Няма да те обърквам излишно, използвай и двете форми.

Originally Posted by crazytofik

2) Несвършен вид, свършен вид и несвършен от свършен вид Това е много труден (?) трудне (?)
Пример: зная (несв.) -> позная (св.) -> познавам (несв. от св.)
Глаголи от свършен вид се използват когато действието е еднократно, а когато е многократно - несвършен, но кога се използват глаголи както "познавам", "измивам", "изчиствам" ?

"Това е много трудно".

Трудно е, наистина. Повечето български глаголи образуват двойки според граматичната категория вид – несвършен или свършен вид (чета/прочета; пиша/напиша).
Глаголите от несвършен вид показват действието в развитие, тоест лексикалната им основа изразява несвършено действие. Прав си, възприема се, че тези действия заемат значителен времеви интервал или се повтарят често.
При глаголите от свършен вид е обратно - показват действието в неговата цялост, лексикалната им основа изразява свършено действие.

С помощта на представки и наставки могат да се образуват глаголи от различен вид: мия (несв.) - измия (св.)

При образуването на така наречените вторични несвършени глаголи, семантичното нарастване чрез суфикс –ва- (или негови варианти) води до включване на признаците "повторителност" и/или "продължителност". Тоест, ако към новообразувания глагол от свършен вид се прибави наставката -ва, се получава нов глагол от несвършен вид.
Така от "измия" (св.) получаваме "измивам" (несв.)

Сигурно се обърка, но то наистина е сложно. : )) Не се притеснявай, повечето българи също не знаят.

Originally Posted by crazytofik

3) "Видя ли ?" значи "can I see, am I able to see" или "can it be seen, is it seen" ? or maybe both ?

Ако е с въпросителен знак отзад, тогава ударението във "видя" пада върху последната сричка и ще означава "Did you see?".
Ако не, то ударението пада върху "и" и означава "Whenever I see".

Originally Posted by crazytofik

4) Членуване ме мразя Никога не зная когато трябва да използвам членуване. Теоретично, ги се използват когато говориме за нештата които беше споменаване ... и това е както в английски "the" и така нататък но в полски език нямаме членуване и затова това не е лесно за мене

Да, така е. =)

Определителният член за думи от мъжки род може да е наставката -ят (хлебарят), -ът (вятърът) или съответно -я (хлебаря), -а (вятъра). Както е видно, определителният член за мъжки род може да бъде пълен или кратък. Според правописната норма пълен определителен член се използва, когато съществителното е подлог в изречението, а кратък — когато е допълнение. (За съжаление българите изобщо не спазват това граматично правило.)

Примери:
ВятърЪТ духа. (подлог, указва кой върши действието => пълен член)
Аз слушам вятърА (кратък член).

За женски род наставката е -та: птицаТА, гораТА, сестраТА

За среден род е -то: кучеТО, детеТО

Originally Posted by crazytofik

Ах, и още нещо, учих се че се използва "със", "във" преди думите които се започват със "с", "з", "в", "ф" но аз видих "във нощ", "със мене" ... това правилно ли е ?

Не, не е правилно. Допуска се само и единствено в поезията. Ако някой пише така, да речем по форуми, значи е неграмотен.

А ти се справяш прекрасно с българския. Поздравления.

Днес явно ми е ден за раздаване на уроци по българска и гръцка граматика.

Originally Posted by crazytofik

така ?

Ударенията ги пиша с главни букви.

Спрежение на глаголя видя от минало-свършен вид (тоест човекът вече е видял)

Sg.
Аз видЯх
Ти видЯ
Той/Тя/То видЯ
Pl.
Ние видЯхме
Вие видЯхте
Те видЯха

Общо взето правилно

Сега да ти отговоря на другите въпроси:

1) "Зная", "знам", "мене" и "мен" са думи част от група думи, които се наричат дублетни форми. Общо взето казано, това са думи с близък звуков състав. И двете са правилни според книжовната норма (правилата според които говорим). Можеш да използваш тази дума, която ти е по-лесна за изговор.

2) Несвършен вид, свършен вид и несвършен от свършен вид Това е много труден (?) трудне (?)
Пример: зная (несв.) -> позная (св.) -> познавам (несв. от св.)
Глаголи от свършен вид се използват когато действието е еднократно, а когато е многократно - несвършен, но кога се използват глаголи както "познавам", "измивам", "изчиствам"

Копирах го, защото не можах да го запомня ))

Така, проблемът за несвършения и свършения вид в българският език е доста голям и доста българи също правят грешки, когато използват глаголите, тоест и те не знаят дали да кажат определен глагол в свършено или в несвършено минало време. Глаголите "познавам", "измивам" и "изчиствам" са в сегашно време и затова тях този проблем не ги лови (проблемът за свършения и несвършения вид на глагола се разглежда в минало време, дали действието е свършено или се е вършело в миналото, но не е довършено). Мисля че съм бил достатъчно изчерпателен.

3) Видя ли? на английски се превежда " Did you see?"

4) Членуването също е голям проблем в бъллагрския език. Членуват се съществителните имена. В българския език има 3 рода - мъжки, женски и среден (musculinim, feminimum & neutrum). Най-проблемно е членуването на мъжки род, защото самата морфема има два вида. Това са така познатите пълен и кратък член. Пълната членувана форма е "-ът", а кратката "а". От мъки род с пълен член се членува, когато съществителното е подлог (или се замества с "той")

Пример: ТелевизорЪТ е изключен.

Откриваме, че думата "телевизор" се членува с пълен член, защото се замества с "той" (той (телевизорът) е изключен?)

Краткият откриваме, когато съществителното не е подлог в изречението или се замества с "него"

Пример: Иван изключи телевизорА.

Тук същата дума "телевизор" не е подлог (подлога е Иван), затова тя се членува с кратък член, т.е. сега можем да заместим думата с "него" ( Иван изключи него).

А нека сега отговоря на въпроса кога членуваме.
Определителният член в българския език се използва, когато искаме да откроим дадена дума.
За пример ще дам последното си изречение:
ОпределителниЯТ член в българскиЯ език се използва........
Тук съм откроил две думи - определителен и български с помощта на члена, за да покажа какъв език и какъв член съм имал в напредвид
Дано съм бил достатъчно ясен.


5) Ах, и още нещо, учих се че се използва "със", "във" преди думите които се започват със "с", "з", "в", "ф" но аз видих "във нощ", "със мене" ... това правилно ли е ?

Така, това е проблем, който е действително лесен. По принцив това правило няма изключения.

Предлогът "с" пред думи, започващи със "с" или "з" се променя в "СЪС" (по принцип българите казваме само "със", защото ни е по-лесно)

Предлогът "в" пред думи, започващи с "в" или "ф" се променя във "ВЪВ" (по принцип казвам само "във", защото е по-лесно за нас )

В нормалната реч, ако видиш "във нощта" или "със мене" и т.н. да знаеш, че е грешно. Но в стихотворенията и в текстовете за песни е позволено, заради броят срички на един ред.

Originally Posted by NyLoN_BoY

(подлога е Иван)

Ах, ах, ах! Я пак...

Originally Posted by NyLoN_BoY

Така, проблемът за несвършения и свършения вид в българският език е доста голям и доста българи също правят грешки, когато използват глаголите, тоест и те не знаят дали да кажат определен глагол в свършено или в несвършено минало време. Глаголите "познавам", "измивам" и "изчиствам" са в сегашно време и затова тях този проблем не ги лови

Няма такова нещо. Граматическата категория вид на глагола е съвсем различна от граматическата категория време.

ще чета (несв. вид); ще прочета (св. вид) - и двата са в бъдеще време

чета (несв. вид); прочета (св. вид) - и двата са в сегашно време

четох (несв. вид); прочетох (св. вид) - и двата са в минало свършено време

Мерси на всички
Сега разбирам повече

1)Вие казвате че Българи правят грешки с свършен/несвършен вид и членуване ... това означава че когато направя грешка с тези неща, хора ме разберат ?

2)Тази две форми са правилни ?

"Ще бъда/бъдеш/бъде" а "Ще съм/си/е"
"Ще купя" а "Ще купувам"
"Ще мия" а "Ще измия"

3) Защо:

коН - коНят (а не конът) ... магазиН - магазиНът
лекаР - лекаРят (а не лекарът) ... вятъП - вятъРът

"Купя" е от свършен вид. Ако има адвербиален показател за сегашно време за повторителни действия (такова, което да показва, че често правиш нещо), тогава се употребява несвършен вид.
Пример: Everyday I buy bread.
Значи: Всеки ден купувам хляб. (Не "купя хляб")

Грешки се правят много и непрекъснато.
Ще те разберат, не се притеснявай. Ние те разбираме чудесно.

Това с определителния член е малко по-сложно. :/
При членуване на съществително име в единствено число от мъжки род, когато крайният съгласен звук на съществителното е исторически твърд или впоследствие затвърдял, се пише пълен член -ът, кратък член -а: двор - дворът - двора. Когато крайният съгласен звук на съществително име е исторически мек, т.е. бил е мек в старобългарски, при членуване обикновено мекостта му се възстановява. В такива случаи се пише пълен член -ят и кратък член -я: ден - денят - деня и пр.

Най-общо правилото гласи, че при съществителните имена мекият вариант на членната форма -я/-ят се използва:

а) при членуване на следните съществителни имена от мъжки род, единствено число: ден (деня, денят), зет (зетя, зетят), кон (конят, коня), лакът (лакътя, лакътят), нокът (нокътя, нокътят), огън (огъня, огънят), път (пътят, пътя), сън (сънят, съня), цар (царят, царя), крал (кралят, краля);

б) - ако се членува съществително име с деятелна наставка -ар, -яр, -тел: лекар (лекарят/лекаря); юбиляр (юбилярят/юбиляря); потребител (потребителят/потребителя)
- или завършващи на -й: полицай (полицаят/полицая); герой (героят/героя).

Имай предвид, че думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар (коментарЪТ/коментарА); катинар (катинарЪТ/катинара).

Останалите съществителни имена от мъжки род получават определителен член -ът или -а.

За членуването на второстепенните части в изречението - допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения, ще говорим по-късно.

Много благодаря, готини сте

PS: зная как се творя членуване но не знах когато се използва

PS2: За мене кратки и пълни форми на членуване ... sound the same (;D) Разлика е само когато се пише нали ?

Те и за почти всички българи sound the same. lol
Да, само когато се пише...

Да добавим още малко.

Пълен член се употребява тогава, когато подлогът изразява идентифициран, конкретен обект (предмет, лице, животно, растение, явление), за него вече е ставало дума или пък е ясен от контекста, that is, когато е определен.

Романът "Под игото" е написан от Иван Вазов.
Магазинът е затворен.
Пътят е в ремонт.

(В говорната реч това правило не е задължително, разбира се. Няма да чуеш никой българин да произнася отчетливо "магазинЪТ", както споменахме в началото. )

А ако този обект не е определен, а е някой, неопределено кой точно измежду други като него, подлогът не се членува:

Черен облак затули слънцето. (Облак, който е черен, но точно кой облак не е ясно, пък и не е важно).

Отдалече се вижда заснежен връх. (Важно е, че се вижда именно връх, който е заснежен, а не нещо друго; точно за този връх досега нищо не е споменавано).

Тази правописна норма е необходима, тъй като в съвременния български език словоредът е доста свободен.

Ако напишем "Убиеца разпозна свидетеля", няма стане ясно кой кого е разпознал. Ако обаче спазим нормата, тогава ще разберем, че "Убиеца разпозна свидетелят", или свидетелят е този, който е разпознал някакъв убиец. С отпадането на падежните форми в българския език точно пълният член дава възможност да се определи на кой обект е приписано действието, изразено чрез сказуемото. Ако изречението е построено с обратен словоред (както в посочения пример) и подлогът е членуван с непълен член, може да възникне неяснота кой е подлогът, или образно казано – "кой - кого?".

Това е точно това какво беше ми нужно Имам още няколко въпроси, но аз ще изпробвам да отговарям само

Мерси за ваша помощ

Originally Posted by crazytofik

Мерси на всички
коН - коНят (а не конът) ... магазиН - магазиНът
лекаР - лекаРят (а не лекарът) ... вятъП - вятъРът

Така, това е доста сложен въпрос за обяснение, затова ще започна малко от по-отдалече.
Така, в българсикят език имаме няколко вида съгласни звуци. Те най-общо се делят на две двойки опозиции звучни - беззвучни (б-п, в - ф и т.н.) и сонорни (р,л,м,н)
и твърди - меки. За меките съгласни нямаме букви, а използваме съответни графеми (букви, които нямат звукова стойност). В българския език графемите са 3 - ю,я и ь. Те показват предходна мекост на съгласната в сричката.

ю произнасяме като 2 звука - йу (ютия) и `у (тютюн). С апостроф в транскрипция се бележи предходна мекост...
я се произнася по 4 начина в транскрипция - йа(ягода), `а(бял), йъ (нашия) и `ъ (пътя). Когато има й значи е имало гласна пред съответната гласна я или ю

А ь произнасяме само по един начин - като предходна мекост на съгласната пред гласна. Пример: миньор в транскрипция ще се отбележи като /мин`ор/.

В българския език никога не се срещат твърди и меки гласни, меките и твърди звуци са съгласните!

Това е като увод към отговора ми сега навъпроса защо казваме "учителят", а не "учителът" и т.н.

Казваме "учителят", защото съгласната "л" в съответната дума е мека и ние казваме /учител`ът/. Същото е и положението с лекарят ( /лекар`ът/ )

По принцип където видите я в дума след съгласна, да знаете че съгласната е мека.

Това правило не важи само за определителния член, а е един от основните принципи на българската фонетика.

Originally Posted by panselinos

Ах, ах, ах! Я пак...


Няма такова нещо. Граматическата категория вид на глагола е съвсем различна от граматическата категория време.

ще чета (несв. вид); ще прочета (св. вид) - и двата са в бъдеще време

чета (несв. вид); прочета (св. вид) - и двата са в сегашно време

четох (несв. вид); прочетох (св. вид) - и двата са в минало свършено време

you`re right. It`s my mistake

Originally Posted by NyLoN_BoY

Така, в българсикят език имаме няколко вида съгласни звуци.

Опс! (Защо е този пълен член в "българският"?) Чакай сега. Съвсем не е така просто.
В българския език има палатални, непалатални, експлозивни, преградни, лабиални, билабиални, лабиодентални, алвеолни, алвеодентални, вибрантни, веларни, проходни, преградно-проходни, посталвеолни, назални, латерални, фрикативни и т.н. съгласни. И глайд (апроксимант; й - прибави го към сонорните :Р).

Ето нaпpимер аpтикулациoнните хaрактеpиcтики на cъглaсните [п] и [б]: по мяcто на yчлeнeние са билaбиaлни, а по нaчин на yчленeние – прегpадни. По yчастиe на глаcилките cъгласнaта [п] е бeззвyчна, а съглаcнатa [б] – звyчна.
B акуcтичнo отнoшение cпектpите на съглаcните [π] и [б] не cе pазличават cъществeно. По концeнтрациятa на звyковата енepгия в ниcката чacт на cпектъра cъгласнитe [π, б] са дифyзни, а по слуxовo отнoшeние – ниcки. По пpодължителноcт на шyма те са пpекъснaти.

Палaталнитe (мeки) cъгласни [π', б'] при аpтикулaцията си пpитежавaт yчленитeлните xарактериcтики на cъответните непaлатaлни cъгласни, плюc качеcтвотo палaталноcт, а в акycтично отнoшениe – теxнитe cпектpални xарактериcтики и качеcтвото диeзноcт.

Артикулационни характеристики на съгласните [в] и [ф]: по място на учленение са лабиодентални; по начин на учленение – проходни; по участие на гласилките - [в] е звучна, а [ф] - беззвучна. В акустично отношение по продължителност на шума [в] и [ф] са непрекъснати; по концентрация на звуковата енергия – дифузни, а по слухово впечатление – ниски. Палаталната съгласна [в'] се отличава от съответната непалатална съгласна [в] по качествата палаталност и диезност.

Да, така е, имаме си корелативни опозиции по признаците палаталност-непалаталност и звучност-беззвучност. Редно е да отбележим, че беззвучният "х" няма звyчен коpелат.
Ей такива работи.

Ако продължим обаче, ще нагазим в дълбоко блато.
Далеч не е толкова елементарно, не заблуждавай човека.

Originally Posted by NyLoN_BoY

За меките съгласни нямаме букви, а използваме съответни графеми (букви, които нямат звукова стойност). В българския език графемите са 3 - ю,я и ь.

Ъмм... Колко са графемите?
Думата "графема" идва от гръцкия глагол графо, т.е. "пиша".
Според теб българският само с три букви ли разполага?

Originally Posted by NyLoN_BoY

Казваме "учителят", защото съгласната "л" в съответната дума е мека и ние казваме /учител`ът/. Същото е и положението с лекарят( /лекар`ът/ )

Членуваме съществителното от м.р., ед.ч. "учител" с мекия вариант на членната форма - ЯТ/Я, защото е налице деятелната наставка -тел.
Помисли си как членуваш съществителното "петел".

Същото се отнася и до "лекар" и "буквар", да речем.

Не смятам, че Адриан има нужда от чак толкова подробни и затормозяващи фонетични и фонологични уроци - само ще го объркаме. Все пак си мисля, че не е и хубаво да го въвеждаме в заблуждение, така да се каже.

Хаха виждам че българската граматика не е лесна и за Бъгари тази фонетични нещата са подобни в полски език Радвайте се че се не учите полски

Originally Posted by crazytofik

Хаха виждам че българската граматика не е лесна и за Бъгари тази фонетични нещата са подобни в полски език Радвайте се че се не учите полски

Хах,аз може и да го уча - мисля да записвам славянска филология Иначе - граматиката ни е май най-трудната от славянските...А ти българска филология ли учиш?

Аз съм студент на 1 година по западна и южна славистика но моят главен език е български

Руска граматика е по-лесна от българската, но полска е по-трудна от българската ... имам много проблеми с нея макар че уча се я 20 години

Да, българският е сложен език. Когато ти е роден и го ползваш всеки ден, не се замисляш за това.

Полският е хубав език. Само с него още не съм се захващала сериозно, но то не е късно.
Имате и възхитителни лингвисти, специалисти по такива "странни" неща, като измислените езици на Толкин - Ryszard Derdzinski например.
В крайна сметка първата теория за фонемата е изградена от Jan Niecisław Baudouin de Courtenay.

Originally Posted by panselinos

Полският е хубав език. Само с него още не съм се захващала сериозно, но то не е късно.

Колко езична си ?